Музиката
Пияно пиано, пияно пиано...
Пришпорени ноти се удрят в тавана,
в прозореца – щърбо парче от луна,
а струи светлина, ах, каква светлина...
В гротесков кадрил се роят силуети,
дървета са хора и хора – дървета...
Реди оригами среднощникът вятър,
раздипля сюжети, отхапва си лято...
Самотникът паяк, омрежил се в ъгъла
се дави в окото си – солено и кръгло
и вчера е утре, и вчера е рано,
и струните къса пияно пиано...
И долу е горе, а горе потъва,
и още съм тук, а вече съм тръгнала...
И усещам, увиснала върху знака и смисъла,
че от мене зависи, да, от мене зависи
да си скътам мига – нереален и ярък
за миражното утре като лунен подарък.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Елка Василева
Елка Тодорова Василева е родена на 1 ноември 1951 г. в гр. Враца. Живее и работи в Бургас. Филолог и радиожурналист. Автор на поетичните книги: “И желание вместо забрава” (1991), “Може би за хубаво” (1994), “Кръстопът на желания” (1999), “В скута на сянката”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар