Музиката

Музиката

Пияно пиано, пияно пиано...
Пришпорени ноти се удрят в тавана,
в прозореца – щърбо парче от луна,
а струи светлина, ах, каква светлина...
В гротесков кадрил се роят силуети,
дървета са хора и хора – дървета...
Реди оригами среднощникът вятър,
раздипля сюжети, отхапва си лято...
Самотникът паяк, омрежил се в ъгъла
се дави в окото си – солено и кръгло
и вчера е утре, и вчера е рано,
и струните къса пияно пиано...
И долу е горе, а горе потъва,
и още съм тук, а вече съм тръгнала...
И усещам, увиснала върху знака и смисъла,
че от мене зависи, да, от мене зависи
да си скътам мига – нереален и ярък
за миражното утре като лунен подарък.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------