Мъртво вълнение

Мъртво вълнение

Как и кога в душата-море –
се заражда мъртво вълнение.
което невидимо в мене гребе
и отвътре без шум ме превзема?
Вълна след вълна в мен се надигат
като безсънен прилив разпенен
и неусетно до гърлото стигат –
потъвам нейде, няма съмнение.
Няма време дори да се питам
накъде и как да изплувам.
Водата – преди спокойна и тиха,
сега е мелница дива...
И ето ме – на брега съм удавник
и морето в мен се закотвя,
само гларуси над тялото бавно
избелват със криле хоризонта.
Всъщност, съзнавам, още съм жива,
няма свидетел мойто крушение.
Платната в мене кротко се свиват –
душата нека дъх да поеме.