Морска фея
Някой шушне във мрака.
Някой вика и трака.
Някой някого чака.
Кой донася надежда,
кой въздиша тъй нежно,
кой в душите поглежда?
Водна фея разплита
вълна сплела конците
– водорасли навити.
Тя донася надежда,
тя въздиша тъй нежно,
тя в душите поглежда
– през вълните небрежни
по морето безбрежно
пак с любов неизбежна.
Стана Апостолова
Стана Апостолова е родена на 4 август 1951 г. в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. Живее и твори в Бургас. Издала е книгите: “Случай Пеперудата” – криминален…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар