Моето море
Грабнах аз морето в шепи
и се затичах към дома.
На сестричката си ги
разтворих двете,
да й взема аз ума.
Но къде изчезна ти море,
нали те стисках в шепите добре?
Исках да те покажа чак
на нашия рунтав котарак.
А той ме гледа и облизва
по ръце ми капката море.
Толкова голямо бе, а се изниза
между шепите до две.
-----------------
Публ. в “Прибой. Литературен сборник”, поезия и проза от автори, членове на Съюза на независимите български писатели, филиал Бургас. Съставител: Георги Мавродиев, Бургас, 2018 г.
-----------------
Дафина Недялкова
Дафина Недялкова е родена през 1935 г. в гр. Карнобат. Живее в Бургас. Завършва полувисше образование, “Микробиология” в София. Занимавала е се с експериментална медицина. Автор на книги за деца: “Слънчова целувка”, “Звездице моя”, “Първа среща с нотите”…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар