Мигове
Има мигове, когато живота ти се струва
тъй волен и красив,
забравяш несгодите, злото
и високо в небето летиш.
Ти се рееш над белите облаци,
устремен към бездънната шир
и забравяш за болки и горести
и тревоги на земните дни.
Ти се рееш високо в небето,
като волен, самотен орел
и те носят на мечтите крилете
към безбрежните светове.
Там, където е светло и чисто,
като утринна нежна роса,
там, където неправдата липсва
там, където цари доброта.
Има мигове не се забравят
ти се чувстваш безгрижен човек,
спомен вечен, в живота оставя,
но тъй малко и кратки са те!
Сийка Рупова
Анастасия Тодорова Рупова е родена на 13 юли 1948 г. в гр. Ахтопол в работническо семейство – майка тъкачка и баща тракторист. Има сестра, учителка във Варна. Омъжва се в Созопол, където живее и досега. Работила е в партийния комитет до пенсионирането си, а…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар