Мигове

Мигове

Има мигове, когато живота ти се струва
тъй волен и красив,
забравяш несгодите, злото
и високо в небето летиш.

Ти се рееш над белите облаци,
устремен към бездънната шир
и забравяш за болки и горести
и тревоги на земните дни.

Ти се рееш високо в небето,
като волен, самотен орел
и те носят на мечтите крилете
към безбрежните светове.

Там, където е светло и чисто,
като утринна нежна роса,
там, където неправдата липсва
там, където цари доброта.

Има мигове не се забравят
ти се чувстваш безгрижен човек,
спомен вечен, в живота оставя,
но тъй малко и кратки са те!