Мед в стъкло

Мед в стъкло

Медът прегърнал восъчните пити,
златистокехлибарен свети сладък,
откраднат миг наслада от пчелите,
зад гладкото стъкло блестящо хванат.

Залепнал поглед – бръмбар в кехлибара
и устни с вкус на медени целувки,
в гробница превръща се янтарът,
а восъкът се точи като дъвка.

Жилата се просмукват надълбоко,
отровата им носи странна сладост,
медът потича, счупва се стъклото
съборено в необуздана радост.

Медът привлича, мравки го полазват
и златото веднага почернява.
Човек обича, иска, граби, мрази,
поглъща, лепне, после съжалява.

Но свети тъй примамлив кехлибарен
зад гладкото стъкло медът в буркан,
че бръмбарът потъва в гроб янтарен
на поглед в миг на слабост пожелан.