Мачу Пикчу

Мачу Пикчу

Нагоре,
нагоре,
нагоре,
където кондори гнездят,
където
небето
отколе
свещени руини крепят,
където Съдбата гадае
незрящ император – мъдрец
(за дребния бит е нехаен
на инките главният жрец),
там бди кислородът на пръсти,
надоблачно Времето липсва,
кръвта в Мачу Пикчу е гъста.
И много.
И с болка орисва.
Потаен,
отписан,
забравен,
За алчния враг неизвестен,
пребъдва градът изоставен –
Сияйно-възвишен.
Божествен.