Любовта и творческият труд в разказа “Ветрената мелница” от Елин Пелин

Елин Пелин от позицията на реализма разкрива душевността и бита на българския селянин в епохата на първите десетилетия на ХХ век. В творчеството му преобладават жизнеутвърждаващите мотиви, защото писателят застъпва философската теза, че животът винаги е по-силен от смъртта, че хората оцеляват дори след тежки изпитания, страдания и нещастия. Това, което ги спасява в преодоляването на трудностите, са любовта и живителният творчески труд.

Елин Пелин изобразява малките незабележими хора, които са забележителни със силата на духа, оптимизма, вярата в доброто. Има нещо непобедимо в духа на българина и това е изобразено в разказите на Елин Пелин.

Въпреки тежките неволи, хората намират нравствени сили да оцеляват и да изпитват радост от живота. В един от най-популярните и сполучливи разкази “Ветрената мелница” авторът Елин Пелин повествува за изключителните качества на човешката душевност. Любовта и творческия труд са онези духовни стихии, които възраждат човека, правят го силен, независим, горд. Героите на Елин Пелин са дълбоко социално мотивирани, те не могат да излязат от битовите си ограничения, но са способни на изключителни човешки пориви. Да търсят красотата в живота и в приказките – това е неотменно тяхно право и копнеж. Спасяването на човешката душевност от унижението се получава само в живителната сила на любовта и в опиянението от творческия труд.

Лазар Дъбака и дядо Корчан са героите, които непрекъснато са изкушени от търсене на нови предизвикателства, от творчески порив. Така се обяснява обстоятелството, че те започват да строят дарак и не го завършват. После започват строеж на тепавица, но и той остава недовършен. Ветрената мелница, която застрояват, сякаш удовлетворява необходимостта им непрекъснато да създават нещо ново. Незлобиво и със симпатия говори за тях Елин Пелин, който открива в очите им една безкрайна жажда да сътворят нещо ново и обществено полезно. Въпреки че няма реална полза от техните строежи, те са израз на неутолимия стремеж на човека да изпълва делника си с труд.

Като вдъхновител на неуморната жизненост на Лазар Дъбака е любовта към Христина, внучката на дядо Корчан. Нейната веселост, закачливост, безобиден смях провокират нежни пориви у младия Лазар. Необходимостта да се построи ветрена мелница идва от пораженията на бедстващата суша. От високите криле на мелницата дядо Корчан съглежда зад Витоша и открива бяло облаче, което е надежда за дъжд.

Писателят изразява копнежите на хората, свикнали да живеят в бедствия, неволи, човешки страдания и несгоди. Бялото облаче се превръща в символ на скритите надежди и вяра на хората в благоденствието, в доброто. Когато надеждата изпълва свитите селски души, идва усещането за празник. Песните и веселието не закъсняват, те са свързани с молебена за дъжд – “пеперуда”.

Каква удивителна картина на народното веселие е представена с надиграването между Лазар Дъбака и Христина. Авторът подчертава раждането на любовта, което е така спонтанно и красиво, че завладява с неведома сила и старо, и младо. Облогът и за двамата герои е важен. Ако е надигран, Лазар ще даде огърлица от жълтици, а ако Христина е надиграна – тя ще пристане на Лазар. Сюжетно-композиционната кулминация е съсредоточена в надиграването, а то се превръща в смисъл на живота за героите. Този вихрен танц е химн на човешката жизненост, веселие, оптимизъм. Хората сякаш са забравили страховете си от сушата, природните бедствия, своята немотия. Те се отдават с пълна сила на емоцията от народния танц. Умело се съчетават силата на характерите и физическата прелест на героите.

Мъжествен, силен, енергичен, Лазар надделява над крехката, ефирна и нежна Христина. Вярна на упорития си характер, тя удържа обещанието да пристане на Лазар Дъбака.Красота и очарование има в тези човешки отношения, в които покълва любовта. Авторът подчертава, че в това е мъдростта на народа ни. През годините на робството и през всички изпитания този жилав народ оцелява благодарение на вярата си в доброто, в красотата, в любовта. Тя стои като магическа сила над тях и ги закриля. Тя стопля душите им и ги вдъхновява за творчески труд: “Едно надмощие, едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му.”

Елин Пелин разкрива поетично мъжкото и женското начало в живота – с тяхната красота и очарование. Лазар е пленителен с физическата си сила и издръжливост, а Христина е прелестна с женската си нежност и слабост. В шегите и веселието се ражда едно искрено и спонтанно чувство, което ще осмисли живота им. Речевата характеристика е убедителна, разменят се кратки лаконични изрази, изпълнени със сила и устойчивост на характера на героите: “Тогава да те заведа у дома. – Заведи ме! – рече тя, като го улови за ръката.”

Лазар Дъбака не успява да дострои ветрената мелница. Този трудолюбив, изпълнен с жизненост човек, е благословен с една висша сила, наречена любов, която ще го води в другите му творчески планове.

“Ветрената мелница” е жизнерадостен химн на човешката любов, на оптимизма, които стоят по-високо от болката и страданието. Творчеството на Елин Пелин не може да загуби своята актуалност, защото съдържа общочовешки истини. Писателят черпи своите сюжети от живота на българина, чиято душевност е жизнена и мъдра.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.