Любовна носталгия
За любов говоря ден и нощ,
за любов копнея всеки миг,
но как се случи късмета лош
да ме споходи в този ден велик.
Ден, в който Слънцето
по-ярко беше
и времето забави своя ход,
и цялата Земя сияеше,
и всичко в нея шепнеше: любов, любов...
Но ето от небето изведнъж
плисна едър, леден дъжд
и прогони той лъчите слънчеви
от синьото небе,
и загуби своето сияние
звездното лице.
И отлитна този ден вълшебен,
отиде си с него и шепотът любовен,
остана само въздух вледенен
и един далечен носталгичен спомен.
Марияна Илчева
Марияна Янчева Илчева е родена на 9 юли 1975 г. в гр. Бургас. Завършва средно образование в родния си град. Работила е в книжарница “Хеликон”, а след това на Летище Бургас, като видеооператор. Самоопределя се като самоук творец, с разностранни интереси – не…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар