Листопад

Чудо

Сърцето ми не иска да приеме
записаната възраст в календара,
сърцето ми живее в друго време
и обичта налага нова мяра.

В среднощен час, когато сън ме носи
в астралните пространства – час неведом –
след всички земни грижи и въпроси
при теб ще дойда, за да те погледам.

На колене пред ложето ще падна,
една целувка аз ще си открадна.

На сутринта ще се събудиш странна,
уж същата, а толкова различна,
ще чуеш моят стих да пей Осанна,
за да повярваш колко си обичана.

25 ноември 2019 (понеделник)

И тази нощ

И тази нощ безсънието мое
на теб е посветено.
Нямам сила
в посока друга да отида.
Там какво е?

Там теб те няма,
да ти кажа “мила”.
Ти приеми така да те наричам
и в гамата любима аз да сричам:
МИ-ЛА-СИ-Ми.
И пак отново.
Аз целият съм музика и слово.

26 ноември 2019 (вторник)

Листопад

И ме засипа листопада
със щедрост от злато, янтар.
Засветих аз като лампада
във чест на някой светъл цар.

Такава хубост есента ни
тъй щедро тези дни дари.
Ах, ако може да остане
по-дълго в нашите гори.

Защото после идва зима
със хладната си белота,
когато нещо тъжно има
като при края на света.

27 ноември 2019 (сряда)

Спасение

Ах, тези стихове! Ако не са
не зная как без тях ще понеса
да се събуждам бледен, тъжен, сам.
Със думи аз изграждам светъл храм
и там се моля и благословя.

Как бих живял без моите слова,
с които мога аз да назова
и истина в живота, и мечти,
в които днес единствено си ти.

28 ноември 2019 (четвъртък)

Съботянин

Такова щастие не съм очаквал аз,
във този съботен предзимен ден
жена любима да върви до мен,
да слушам нейния обичан глас
и сто пъти да й благодаря,
че среща с мен чаровната избра.

Но няма аз да кажа: “Спри, о миг!”.
Ще кажа: “Продължавай, хубав ден!”.
И нека календарът е за мен
безкраен празник!

Давам си обет
да бъда съботянин занапред.

29 ноември 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------