Кръстът в теб
На прозореца е дъждът.
Оросява пустотата на двора,
измива кръвта от спомена.
Съществуваш с вярата в тишината
и болката от изгубената надежда.
Уморена е любовта.
Вихрушка обрули цъфтежа по клоните.
Падащите листа се завръщат
при първичния зов на калта.
Кръгозорът е заключен между ограда
и олющена стара стена.
Само кръстът, издигнат в теб,
е доказателство на живота.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Любомир Захариев
Любомир Захариев е роден в Бургас през 1953 г. Завършил е математика в Софийския университет. Една година е работил в електронноизчислителен център в родния си град. Бил е журналист във вестниците “Вечерни новини”, “Нов път”, “Костенска трибуна”, “Ранно…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Когато съм сам
Понякога ще бъда във съня ти, но ти не вярвай, там е пролетта ни, която ще изчистя със кръвта си за да те имам още. Още, ще те имам!
Обичам те, море
Обичам те, море, обичай ме и ти. От мен самия моля те спаси ме. Закриляй ме, пази ме, защити сърцето ми от завист и злини,
Морска приказка
Сутрешна мъгла се стели по заспалото море. Призрачна дъга оплита плесенясало небе.
Коментари
Добави коментар