Поезия

Когато жената бди

Желька Аврич 9 юни 2024

Когато жената бди

тя бди неподвижна като сфинкс
от онази кота която е нейното презиме
над нея е само небето и мисията й
тя е наблюдателна кула
граница която не се пресича
опасна мисъл и крайно намерение

сърцето й е всевиждащо око на вълчица
не се плаши от хайки нито от ласкателства
хитро разсейва псета обръща дула
докато смъртта се опитва да я оседлае
след лова ближе раните на своя вълк
точи зъбите на вълчарата си
на бъдещите милостиви кръвници

тя е къщопазителка
смъртоносна нежност
първа и последна стъпка

когато жената бди не знае кое време е
утрото се измъква от мрака като змия от кожата си
това не е за нощ за месец за век
нейното бдение е безкрайно чакане
безшумно безпокойство тихо облекчение

онзи над когото бди всяка нейна въздишка и мисъл
нейн кръвоносен съд и нейна жива плът
жената бди мирно без страх без сълзи
над Ноевите ковчези
пред тъмните вилаети
когато идваме и си отиваме
отнякъде и завинаги
безмълвна като времето вярна като Орис

лицето й е огледало на онези които обича
ръцете й са глинена чаша вретено
бдението й е като вечността

-------------
Превод на български Наталия Недялкова
-------------

За автора

Желька Аврич

Желька Аврич (Zeljka Avrić) е родена през 1964 г в Баня Лука. Завършила е Философския факултет в Нови Сад. Живее и твори в Сремска Митровица. Пише поезия, проза и есета, литературни рецензии. Публикува творбите си в литературна периодика. Нейни стихове са…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.