Поезия

Когато си тръгвам

Ваньо Вълчев 21 ноември 2017

Когато си тръгвам

Когато си тръгвам във залезен час,
не вярвай на моите думи,
че няма любов и че лягат пред нас
различни посоки и друми.

Не вярвай, че моята хладна ръка
дланта ти не иска да сгрее.
Среднощната, тъмната звездна река
студени светулки пилее.

Не вярвай, когато море от слънца
и летни цветя обещавам.
Повярвай на малката топла сълза,
с която пред тебе заставам.

Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи – ах, и само с очи –
с безкрайна любов те целувам.

Когато край тебе цари самота,
не вярвай, че мене ме няма!
Във бялата стая, зад бяла врата
отколе сме заедно двама...

За автора

Ваньо Вълчев

Ваньо Вълчев е роден на 28 септември 1937 г. в София. Детството си прекарва в село Добри дял до Горна Оряховица, където баща му е лекар. Съзнателният му живот започва от Свищов. При чествуването на 100-годишнината от първото театрално представление и читалище…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.