Когато дойдеш

Когато дойдеш

Когато дойдеш,
слез от автобуса –
със него си пътувала на север
към тихите пристанища,
в които
замръзвали са
твоите любови,
със него си пътувала
към юга –
там топлите мъже
непредвидими
за малко
са те правили щастлива...
Ще те очаквам дълго.
Когато дойдеш
ще те позная
много отдалече
по раменете светли,
по ръцете,
по топлите гърди
раздалечени,
по пръстчетата малки
на нозете...
По миглите
веднага ще те позная
дали си плакала
или си била
усмихнатото
минало момиче,
което никога не съм разбирал,
но пак
непредпазливо съм обичал...

Ще бъда
на онази крайна спирка,
където
автобуси не минават.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------