Картина

Картина

Това не са очи, а междуметия!
Напразно търся дъното им.
Дъно няма.
А колко ли мъже са се удавили
при скромните си опити
за дълго плаване...

Това не е лице, а география!
Трапчинки има тук, а после хълмчета.
И някак земетръсна е усмивката,
и адски ветровита е въздишката,
а шията е само предисловие
към дългия роман за раменете й,
които ме отвеждат
към два църковни купола,
чиито върхове целувам вечер.

На връщане минавам по бедрата й,
по техните изящнобели склонове.
Върху коляното лежи метафора.
Опитвам да я уловя – за спомен.

Пропуснах да ви кажа за огнището,
в което бавно се разгаря огънят,
в което, след като заспи жаравата,
от пепелта поникваха децата ми.