Илюзия
Денят целуна нощните прозорци
и с хладни длани мрака им изтри.
Вратите заговориха хрипливо троснато
на всекидневния си свой език.
Потекоха коли и хора
по улиците на събудения град.
И нищо не подсказва,
освен болезнената тръпка вляво,
че теб те няма вече на света.
Животът ни е сякаш че илюзия –
пристигаш тук незнайно откъде,
изчезваш после пак незнайно някъде...
И често не оставяш даже и следа.
Лалка Павлова
Лалка Павлова е родена на 19 октомври 1949 г. в гр. Павел баня, Старозагорско. Средното си образование завършва в гр. Казанлък, а висше, специалност “Българска филология” – във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работи като преподавател по български език и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар