Игуасу

Игуасу

Век цивилизован, бързи писти.
Полет с вертолет над Игуасу.
Друм окалян. Зяпащи туристи.
(Пак ли преживявам deja vu?)

Някъде в страничната алея –
път за инвалидните колички.
Паркът е природна епопея.
Достъп трябва тук да имат всички.

Идва вечер.
Нищо не изгрява.
Мирис на огньове,
барбекю.
Грохотно
в забрава
отшумява
дивият
потаен
Игуасу.

Само на страничната алея –
ням свидетел в синьо пардесю.
Падащи води на глас му пеят.
Болката си плакне Игуасу.

Впримчен в панорамни парапети
като върху стол – същински ад.
Падат капки – бисерни комети
в скута на човек и водопад.

Синьо от очите му занитва
първо на небето Южен кръст.
Хуква водопадът към звездите.
Болният изправя после ръст.

Знаят гуарани от памтивека
как да се измъкнат от затвор:
вдигне ли снагата си човекът,
дяволите вече нямат хор.