Поезия

Игуасу

Марион Колева 21 октомври 2022

Игуасу

Век цивилизован, бързи писти.
Полет с вертолет над Игуасу.
Друм окалян. Зяпащи туристи.
(Пак ли преживявам deja vu?)

Някъде в страничната алея –
път за инвалидните колички.
Паркът е природна епопея.
Достъп трябва тук да имат всички.

Идва вечер.
Нищо не изгрява.
Мирис на огньове,
барбекю.
Грохотно
в забрава
отшумява
дивият
потаен
Игуасу.

Само на страничната алея –
ням свидетел в синьо пардесю.
Падащи води на глас му пеят.
Болката си плакне Игуасу.

Впримчен в панорамни парапети
като върху стол – същински ад.
Падат капки – бисерни комети
в скута на човек и водопад.

Синьо от очите му занитва
първо на небето Южен кръст.
Хуква водопадът към звездите.
Болният изправя после ръст.

Знаят гуарани от памтивека
как да се измъкнат от затвор:
вдигне ли снагата си човекът,
дяволите вече нямат хор.

 

За автора

Марион Колева

Марион Севдалинова Колева-Георгиева е родена на 8 февруари 1956 г. в гр. Лом. Завършва Немска гимназия в София и специалност “Журналистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Десет години е редактор в Младежка редакция на БНТ. След това защитава…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.