Гусларят
Една ударена от пръстите ти струна,
познала стъпките на бягащите звуци,
отвори непрочетената книга
и спусна стълбата към низините,
където замечтан гусларят,
разпръскваше с лъка си трели
и виждаше в съня си морен
кошмарите на ветровете…
Усмихнатият хоризонт просветна
и слънцето със своята усмивка,
в сълзата на Зората се вторачи…
Лъч проблесна. Започваше денят.
Константин Корадов
10.12.2018 г.
Константин Корадов
Константин Корадов е роден в град Бургас. Израснал е в Коджакафалийската махала, сега “Братя Миладинови”. Завършва Механотехникума в Бургас и Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски”, Долна Митрополия. Служи в Българската военна авиация. Това го…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар