Градът обичаше дъжда

* * *

Градът обичаше
дъжда.
Очакваше
щастливата внезапност,
с която изненадва
напудрената суета на хората,
гримасите на къщите
и нервната забързаност
на улиците гневни.
Дъждът отпращаше
чернилката
в прозрачното чистилище
на локвите –
да я превърне
във ароматна и въздушна
истина.
Това разголване
разсмиваше града
и той обичаше
дъжда
през май.