Глътка утеха

Глътка утеха

Глътка утеха намерих.
Мой малък оазис...
          в теб да се сгушвам,
          в твоите очи
                    да се взирам...
В тъгата си...
в радостта си...
теб да те имам...

Благодаря ти, че си до мен...
Благодаря че те имам...

И колкото хората мразят,
и колкото хората мачкат,
          настъпват,
аз добра към тях ще бъда...
не мога да мразя,
          не мога да съдя...
Има кой, кога и къде...
Видях кой ми подаде
          не една, а двете си ръце...
за да мога отново да дишам,
да имам да чувствам
          и пак да обичам...

Ти си моят оазис,
който душата ми пълниш...
Твоите очи говорят ми нежно,
че с Бог
и с теб
и семейство
има надежда!