Гларусът и аз

Гларусът и аз

Гларусът и аз, тъй кротко наблюдавахме дъжда,
а той бе луд – необуздано капеше
и чистеше поредната душа.

Дъждът така красиво пееше
и хората се спираха, залисани,
да слушат песента.

Едва – едва докосваше чадърите,
но беше мъдър, весел дъжд
и покривите го обичаха
по керемидите, когато
жените на балкона му се вричаха
с примамливото съзерцание
на толкова изящна красота.

Гларусът и аз, все още наблюдаваме дъжда,
а той е луд – необуздано капе –
досущ като през пролетта!