Глад – I

Глад – I

Сред толкова възможни катаклизми във всемира
и вътре в нас – една, най-зверска, най-човешка,
реална безизходица: да се яде.

Пустеят халите; месарят през студените стъкла се взира:
със залеза на гръб – огромна замразена плешка –
запътил се е Бог. Но накъде?

Светът – ах, тоя нестабилен свят – не се крепи на костенурка,
крепи го дишащият топъл хляб!
За залци хляб ловецът на бисери се гмурка,
и хляб – не кървав нож – е хванал днешният сатрап.

На котка и на мишка си играем, всеки тръпне, дебне и пресмята;
живееш – после никога не си живял...
И пак капанът на нощта, отвсякъде отворен, зее... и луната
виси – парче наяден кашкавал.