Поезия

Геоси

Петьо Пейчев 24 януари 2015

Геоси

И така както летяхме надолу по меридиана
към края на Африка,
а под нас бе целият бъбрек
с невидима циркулация,
                   но с пикочна директност,
си помислих,
че Южна Америка и Африка трябва да са
                                        вътрешните органи,
с всичките им горчивини, киселини
и бурна биохимия,
а Северна Европа и Америка са крайниците,
плещите, показалците
и другите израстъци на външното поведение,
а пък Китай е скритото поведение,
а останалата Азия без Индия е торсът,
а пък Индия, естествено, е увисналият черен дроб
от хилядолетия отдаден на жълтеницата си,
а Австралия...
Австралия е далакът без който може
(просто още един англоезичен дубликат),
а, ако ще става дума специално за Англия,
тя е носът на цивилизацията,
а Япония е изсфирясалият навънка белтък,
поради огромното напрежение в скритото поведение...
И ми се стори,
                          че погледнати по този начин,
нещата са доста по-откровен и чисти
от световната политика
с цялата й телесност, почесвания
                         гимнастики, изприщвания,
благи жестове, коварни замижвания
потайно костюмирано потене
                            и съвсем осезаемо вкисване?
А стюардесите бяха страхотни момичета
и гледаха много човешки,
и дължината на полите им беше идеално оцелена,
идеално оцелена -
точно по талвега
и каква кожа, Господи,
каква кожа...

За автора

Петьо Пейчев

Петьо Пейчев е роден през 1958 г. в Бургас. Завършва международни икономически отношения в София. Работил като журналист в Бургас. Поет, прозаик. Петьо Пейчев ни напусна на 24 септември 2007 г., преди да е навършил 50 години.

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.