Емигрант
Отрязан коловоз. Последна гара.
Сред хората е. Никого не среща.
Как иска с някого да разговаря,
как иска да го питат нещо...
Последен влак. Последен пътник.
От масите покривките събират.
Той мислите си слуша. Женски стъпки
пробиват тишината и умират...
Среднощен автобус. Най-бавен.
Три думи да попита ще намери,
за улица, която е забравил,
за мястото, където беше вчера.
Последното стъпало до вратата.
Заспива без да се събува.
Сънува, че играе със децата.
Родопите и своя глас сънува...
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Любомир Калудов
Любомир Калудов е роден на 23 май 1953 г. в гр. Шумен. По професия е лекар – хирург. Работи и живее в Бургас. Специализирал е пластична хирургия в Чехия. Първата му книга със стихове “Римувани фотоъгли” излиза през 1999 г. в издателско ателие “Аб”, София…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар