Душата не лъже

Душата не лъже

Аз съм весела и закачлива –
всичко, което не си,
но в гърдите болка парлива
моето “аз” прави “ти”.

Еднаква съм вече със теб,
дори словоредът е същият.
Превръщам се затуй в поет –
да разнообразя насъщния.

А искам да скачам наяве
и ти да ме гледаш с възхита!
Навикът умора дълбае –
как да бъде душата сита...

Пеперудите в нея ги няма –
вече всичко се знае.
Сърцето ми нечуто се мята –
то все пак си мечтае...