Поезия

Душата боли ме

Мария Чавдарова 10 ноември 2019

* * *

Душата боли ме...
като тътен заглушен...
Страдах и на дъното бях...
          скитах се лутах се...
                    но пак оцелях...
Борих се с демони, с лоши сили дори...
дали слаба съм или силна останах
          аз не знам каква успях да съм...
Хора в рани мои поровиха...
          останах с пуста душа...
Колко ми костваше...
          да се изправя на свойте крака...
Понасях обиди... шамари дори...
в окови душата ми скриха,
          но не и сърцето ми...
То остана болно да бие...
          викаше – помощ, помогнете ми!...
Сама оцелях в тази буря злокобна...
          пълзях,
          ставах,
          падах
          и пак оцелях...
Рай ли, ад ли –
          май в ада съм още...
          и зная, че раят ме чака,
                    но ми трябва още...
На тази земя мисия имам –
          да давам много,
          малко да взимам...
На тази земя оставам за други...
Аз ли съм или друга ще бъда...
Спомен ли съм или скитаща сянка...
Боли ме от спомени...
          сън не остана...
Прокудих душата си –
          диря да няма..

 

За автора

Мария Чавдарова

Мария Стоянова Чавдарова е родена на 22 февруари 1978 г. в гр. София. Живее, работи и твори в родния си град. Започва да пише през 2007 година. Вдъхновява се от любовта – “Не се гаси туй що не гасне”... Чувства се на 17, а когато пише – все едно се пренася в…

Всички текстове и книги

Коментари

Т
Тишо Пон., 11 ное 2019 - 08:21
Красота Харизма Чар Уникални стихове

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.