Дишам, вампирски обичам
Дишам
вампирски
силно обичам
и ада и рая
достигам далече
в безкрая
нощем ми дават
крила
с тях в безтегловност
летя
розите в сън ме
прегръщат
при тебе отново
ме връщат
в аромата познавам
греха ни
този, който е всичко
в света ми
този, който ми
даде утеха
когато всяко
чувство
преди ми отнеха
Дишам
вампирски обичам
и ада и рая
достигам далече
в безкрая
сякаш втори живот
днес живея
ти ми даваш смелостта
да се смея.
Деница Петрова
Деница Петрова Димитрова e родена в гр. София. Завършва висшето си образование в областта на информационните технологии. Пише от ученичка, а любовта й към поезията се доразвива с литературните срещи, организирани от Евтим Евтимов. Нейни произведения са…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар