Дръж далеч от мене тъмнината

* * *

Дръж далеч от мене тъмнината,
която от душата ти изтича...
... и с дрезгав глас шепти безсрамно,
че всичко мое до безумие обича.
Светулките в душата ми не пипай,
те отдавна там живеят...
... не им посягай, даже и не викай!
Там те горят-не просто тлеят.
Не ме е страх от черната ти сянка,
която все ме следва неуморно...
... и се опитва сякаш да ме вкара в рамка
блъскайки по мене произволно.
Не се опитвай да закърпиш
всичко мое на парчета скъсано...
... светулките ми само ще разсърдиш,
че на всяка по парченце й е писано.
А ако някой ден без глас останеш,
ако някой ден от тъмнина ти застудее,
ако от всички рамки се откажеш,
светулка ще ти дам, че да те сгрее.