Да откриеш любовта на най-неочакваното място

Да откриеш любовта на най-неочакваното място
(Зимната приказка на Вирджиния и Ерик)

Историята започна в една най-обикновена януарска вечер...

Навън беше тъмно и студено. Едри снежинки се сипеха от небето и застилаха земята и покривите на къщите. Дърветата, облекли своите бели премени, леко полюшваха клони и извиваха стройните си снаги в бавен танц под звуците на Маестро Северняк. Зимата рисуваше със замах и дори не подозираше, че създава декора за една истинска, вълшебна приказка.

По улиците нямаше никого. Всички хора вече си бяха у дома след дългия и изморителен работен ден. Но тази на пръв поглед обикновена вечер обещаваше да се превърне в най-необикновената за двама от тях – нашите герои: Вирджиния и Ерик.

Вирджиния беше слънчево момиче, едва навършило двайсет години. В погледа й имаше блясък, а в сърцето – светлина. Обичаше да гледа винаги от хубавата страна на живота, да се радва искрено на малките неща в него. Затова често оставаше неразбрана от повечето хора, които сивото и забързано ежедневие бе погълнало изцяло.

Да, тя се различаваше много от своите връстници. Не беше като тях. Не се интересуваше от пари, лукс и скъпи предмети. Не обичаше да слага тонове грим и лъскави бижута. А и не беше нужно, защото тя блестеше със своята естествена красота, със своята невинност и чистота. Затова понякога ставаше и обект на подигравки от страна на някои натруфени госпожици, които се присмиваха на тази нейна обикновеност, на нейните принципи и порядъчност. Но много скоро един истински ценител на женската красота щеше да забележи този “нешлифован диамант” и да го накара да заблести със своята ослепителна светлина.

В разцвета на силите си Ерик вече бе постигнал всичко онова, за което малките момченца си мечтаят: успешна кариера, лъскава спортна кола (даже не една, а няколко), луксозна къща с басейн... Е, може би почти всичко. Липсваше му едно единствено нещо – истинска любов, а не еднодневки. Любов, искрена и чиста, която те завладява изцяло. Любов, която усещаш с всяка частица на своето тяло, която те мотивира и вдъхновява, която те кара да се рееш високо в небесата, забравил грижи и проблеми.

Да, той беше зрял мъж, но бе запазил момчето-мечтател в себе си. Ерик вярваше, че някъде в този необятен свят я има Нея – неговата сродна душа, неговата половинка. Не спираше да мечтае за тази любов и да я търси.

Имаше достатъчно пари, за да притежава всяка жена, която пожелае, а и не липсваха кандидатки за сърцето му. Но... той не искаше такава “купена” любов. Искаше жена, която да го обича истински – заради неговата същност, а не в зависимост от големината на банковата му сметка. Искаше тази, която поглеждайки го в очите да вижда душата му, а не златната мина. Тази, която със слънчевата си усмивка и светлината в сърцето си да озари дните му и да стопли дългите му самотни нощи.

Дали съществуваше такава жена?!

Да, нашият герой не спираше да вярва в това и да се надява, че един ден Тя ще се появи като слънчев лъч, проблясващ зад мрачните облаци. Тази мисъл бе завладяла ума му изцяло, изпълвайки го с нови сили, за да върви напред – към бъдещето, където го очакваше неговата мечтана любима. Тя е точно там, цялата сияе, блести и му се усмихва... Понякога той толкова се унасяше в мечтанията си, че дори протягаше ръце към нея, опитвайки се да я стигне, но Тя се отдалечаваше и изчезваше. Нашият мечтател се събуждаше, стряскайки се и осъзнавайки, че това е просто една илюзия, красив сън.

Но тази необикновена януарска вечер Съдбата бе решила да му направи специален подарък като сбъдне неговия блян. Беше напълно убедена, че е настъпил точният момент да събере двете половини на едно туптящо сърце и цялата Вселена впрегна усилия, за да направи мечтаната среща реалност. Да събере две търсещи се души, за да се слеят те в едно цяло.

Като всяка друга вечер Ерик се бе отправил към къщи, този път пеша, за разнообразие. Луксозната спортна кола, която като тийнейджър му се струваше нещо толкова жизненоважно, сега го отегчаваше все повече и му напомняше за самотата в света на парите. Затова бе избрал разходката с желанието чистият въздух да проясни съзнанието му.

Но ето че в мисълта му отново се появи неговата илюзорна любима. Костюмарят вървеше вглъбено и се усмихваше.

Внезапно го разтърси удар. Ерик изръмжа раздразнено, но щом извърна поглед, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си. Момичето от сънищата му стоеше пред него и го гледаше с големите си и изразителни кафяви очи. Дългите й копринени коси се спускаха свободно покрай миловидното й лице, точно както я бе виждал в своите мечти. Истински ангел, появил се на земята.

Изведнъж в леденосините очи на Ерик проблесна светлина. Вълнение изпълни цялото му същество. Беше пленен от тази неземна красавица. В същото време обаче изпита и малко свян от чувствата, които го обзеха при сблъсъка с девойката. Разликата в годините бе твърде видима.

Осъзнавайки, че цели няколко минути стои пред непознатата и колко глупаво може би изглежда в нейните очи, Ерик бързо дойде на себе си и се обърна към нея със спокоен глас:

– Добре ли сте, госпожице? Извинете ме, бях потънал в служебни дела и не Ви видях. Но... и Вие трябва да бъдете по-внимателна къде вървите. Можеше да се нараните... такова крехко и красиво цвете като Вас...

– Крехкото цвете си има бодли, с които може да се защитава, господине. Не се безпокойте!

После Вирджиния помисли, че може би реагира твърде остро на непознатия. Все пак тя се беше блъснала в него, докато говореше по телефона и тичаше към автобусната спирка.

А може би странният непознат бе от онези надути и самовлюбени богаташи, които хвърчаха високо в небето понеже сумата в банковите им сметки клони към безкрайност. Да, той определено беше от тях. Това ясно личеше по лъскавия му външен вид: скъп костюм, марков часовник... “Поредният сваляч – помисли си тя, – който си въобразява, че с парите си може да купи и да притежава всичко и всеки”. Вирджиния нямаше ни най-малко намерение да позволи на този тузар да я превърне в своя лъскава играчка. Беше доволна, че го е поставила на мястото му, давайки му да разбере, че тя е недостъпна крепост за него. Тънките й устни се разтеглиха в усмивка.

Точно тази усмивка проблесна като слънчев лъч и се отрази в очите на Ерик. Усмивка, която обещаваше да остане трайно в неговото съзнание, да стигне до сърцето му и да стопи леда на самотата. Усмивка, в която нашият герой моментално се влюби.

Твърдо решен да не изпуска шанса, който Съдбата така любезно му бе предоставила, Ерик се обърна към младата дама и поиска да узнае нещо повече за нея:

– А това бодливо цвете сигурно си има име. Бихте ли...

Но още преди да довърши въпроса си, се чу бученето на автобусния клаксон. С широко отворените си врати градското возило нетърпеливо очакваше новия прилив от пътници, за да потегли към следващата си дестинация. Не изслушвайки думите на непознатия, Вирджиния побърза да се качи в автобуса. Подвижните врати се затвориха и шумното возило потегли по своя път.

В този миг Ерик усети странна болка и чувство на празнота от лявата страна на гърдите си. Сякаш частица от него също замина заедно с автобусните пътници. Отправи се към къщи, но мисълта за невинното момиче така и не напускаше съзнанието му. Цялото му същество изгаряше от желание да я види отново. На всяка цена трябваше да я намери. Но как?! Тази задача му се струваше толкова сложна и непосилна, като да търсиш игла в купа сено. Как да я открие, като не знаеше дори името й?!

Наблюдавайки случващото се в главата на нашия объркан герой, Съдбата го съжали и реши да му даде още един шанс да сбъдне най-голямата си мечта. Мечта, която толкова силно бе завладяла мислите и целия му свят.

Същата вечер, докато прибираше палтото си, Ерик забеляза непознат предмет в долния му джоб. Протегна ръка и извади от там мобилен телефон. Но... това съвсем не беше неговият лъскав смартфон, а много по-стар модел, малък и скромен. Този път недоумението на нашия герой не продължи дълго. Той бързо се досети какво е станало: когато момичето се е блъснало в него, е изпуснало телефона си и той бе паднал в неговия джоб. Очите му заблестяха. Ето как щеше да разбере коя е непознатата красавица и щеше да си уреди среща с владетелката на мислите си. Изпълнен с вдъхновение и нови надежди, нашият мечтател затвори очи и потъна в царството на сънищата.

Нощта се изтърколи като един миг и утринното слънце отново се показа на хоризонта. Топлите му лъчи проникнаха през прозореца в стаята на Ерик, уведомявайки го, че е време за ставане. Дълго и протяжно събуждане. Но тази сутрешна идилия бе нарушена от внезапното звънене на мобилен телефон. Съненият милионер бързо отвори очи и грабна телефона от нощното шкафче до леглото си. Нещо вътрешно му подсказваше, че това е чаканото от него обаждане. Той вдигна слушалката, надявайки се, че ще чуе отново онзи невинен глас и не се излъга...

От отсрещната страна му отговори нейният ангелски глас. Ерик веднага я позна. Пулсът му започна да се учестява. Сърцето му биеше все по-силно. Опиянен от вълнението, той едва успя да чуе какво му каза Тя. На нашия непоправим мечтател му бе необходимо известно време, за да асимилира получената информация и да разбере, че всичко това не е сън, а реалност. След няколко часа Ерик щеше да види бленуваната си любима на уговорената среща, за да й върне изгубения телефон. Няколко часа, които му се струваха като цяла вечност.

Нашият влюбен герой реши, че този път трябва да направи добро впечатление на младата дама и като един истински джентълмен се запъти към уреченото място с огромен букет от най-красивите и благоуханни цветя, които успя да намери. Все пак беше зима.

Ерик не искаше да закъснява, затова бе подранил с половин час. С уверена походка, той влезе в кафенето, където се бяха разбрали да се срещнат, седна на масата в центъра на заведението така, че да има ясен поглед върху входната врата, и нетърпеливо зачака своята тайнствена дама. Докато чакаше, той на няколко пъти си повтори наум това, което си бе намислил да й каже. Но щом девойката се появи, всичко от мозъка му сякаш се изпари. С треперещи ръце Ерик й подаде букета и кавалерски я покани на масата.

– Благодаря за цветята. Много мило от Ваша страна... – сведе очи девойката – Извинете ме, но нямам много време. Трябва да тръгвам. Затова ако обичате, моля, върнете ми телефона.

– Да, разбира се. Заповядайте...

– Благодаря Ви и Довиждане! – каза Вирджиния и бързичко се отправи към изхода на ресторанта.

Ерик веднага хукна след нея, викайки:

– Чакайте, госпожице... Моля Ви, почакайте! Аз... не разбрах името Ви?!

Девойката се спря и протегна ръка със студена учтивост:

– Вирджиния. Приятно ми е.

– Вирджиния... Какво хубаво име! Аз съм Ерик. – стисна ръката й тузара, вдигна я към устните си и я целуна нежно. – Удоволствието е изцяло мое!... Е, Вирджиния, аз си направих труда да Ви донеса изгубения телефон... Не мислите ли, че ми дължите поне една вечеря?

Бузите на девойката пламнаха. Тя свъси вежди и го стрелна с очи:

– Вижте, Ерик... Аз съм Ви много благодарна, но вече Ви казах... Бързам!

Всъщност Вирджиния не бързаше за никъде. Вечерта й беше изцяло свободна, но искаше час по-скоро да избяга от “разглезеното богаташче”, както го наричаше тя. Нашата млада героиня нямаше доверие на непознати. А и не искаше да се превръща в кукла-играчка за нощта.

Познаваше този тип мъже – правят комплименти, говорят красиви думи, а целта им е с различни подаръци да си “купят” правото да прекарат нощта с теб. Просто да си поиграят, а на сутринта изчезват, оставяйки след себе си разбито сърце и празни обещания. Нашата Вирджиния обаче съвсем не беше от момичетата, които се впечатляват от скъпи подаръци. Тя не се “продаваше” на такава “евтина” цена.

– Не си отивайте още. Не ми разбивайте така сърцето – прошепна умолително Ерик. – Останете... само за едно питие?

Вирджиния присви леко очи, после му се усмихна и вдигна пръст:

– Но само за едно!

Лицето на тузара грейна с широка усмивка:

– Тъй вярно, госпожице! Нали Ви обещах... А аз спазвам обещанията си, повярвайте ми.

Неловка тишина беше обзела пространството между нашите герои. Хиляди мисли се блъскаха в главата на Ерик, търсейки най-подходящия път към сърцето на младата дама. Смутеността в погледа на Вирджиния обаче му вдъхна увереност и той пръв започна разговора, пускайки в действие своя остроумен чар.

Минута след минута, малко по малко, бавно се топяха ледовете между двамата “непознати”. Времето за тях беше спряло. И двамата бяха изцяло погълнати от сладкия разговор. Сякаш не съществуваше нищо друго около тях. Имаше Вселена, в която главни герои бяха само Тя и Той.

Вирджиния и Ерик с огромна изненада откриха колко много общи неща имат помежду си, колко много си приличат. Въпреки разликата в годините, те имаха сходни виждания за нещата от живота. Бяха толкова еднакви, отражение един на друг.

Две сродни души се бяха намерили след дълги години на търсене и лутане в мрака. Слънчеви усмивки озаряваха лицата на нашите герои. Светулки блестяха в очите. Сладко, опияняващо вълнение изпълваше цялото им същество. Две сърца биеха в един и същи ритъм – ритъмът на Любовта. Толкова истинска и чиста, толкова омагьосваща и вдъхновяваща. Такава, каквато и двамата бяха търсили през целия си живот. И най-накрая чудото се случи. Дълго бленуваната мечта стана реалност. Съдбата изпълни своя план – събра двете половини от едно цяло. В тази завладяваща история задачата й приключи успешно. И Тя доволно се отправи към следващата, към други двама герои, които също като нашите Вирджиния и Ерик, трябваше да открият дългоочакваната Любов на най-неочакваното място...