Ревюта

Да намериш смисъл отвъд болката

Денчо Михов 14 ноември 2026
Нов смисъл

Да намериш смисъл отвъд болката
За поетичната книга на Стела Бедросян „Нов смисъл“

Има книги, които не се стремят да разкажат история с начало, кулминация и развръзка, а да уловят онова, което остава след нея: неизреченото признание, закъснялото обяснение, упорития спомен. „Нов смисъл“ на Стела Бедросян (издателство „Либра Скорп“, 2024) принадлежи към тази изповедна линия. Нейният основен сюжет е вътрешен – пътят на чувството през привързаността, разочарованието, самотата и надеждата за възстановяване.

Още посвещението насочва към един конкретен, но неназован адресат – човек, който бяга от собствените си чувства. Оттук нататък лирическото „аз“ почти непрекъснато разговаря с едно „ти“. Понякога този разговор е молба за близост, друг път обвинение, понякога опит за прошка, а нерядко – монолог пред отсъствието. В заглавното стихотворение „Нов смисъл“ се поставя болезненият въпрос за разминаването между общественото устройство на живота и действителния избор на сърцето. Така частната любовна драма получава и по-широк човешки смисъл.

Ключови думи в книгата са „опит“, „вина“, „страх“, „спомен“ и „докосване“. В стихотворението „Опит“ повторението на глагола „опитваме“ пресъздава изтощителния труд да забравиш, да простиш, да дишаш и да продължиш. Тук няма лесно обещание, че времето лекува всичко. По-скоро е показана всекидневната съпротива срещу болката – онова малко, но съществено усилие, чрез което човек отказва да бъде окончателно победен.

Особено характерна е образната система на природните стихии. Морето и бризът, дъждът и бурята, слънцето и тъмнината не са само пейзажни подробности; те превеждат душевните състояния на езика на сетивното. В „Морска звездичка“ обичаният образ се разгръща през морски метафори, докато в „Трудно си признавам“ огънят и ледът изразяват едновременно привличането и невъзможността за близост. Сходни противопоставяния – светлина и мрак, полет и падане, рай и ад – изграждат емоционалната амплитуда на цялата стихосбирка.

Сред най-интересните мотиви е човешкото докосване. То присъства и като телесен спомен, и като потребност от сигурност, признание и разбиране. В двата текста с близкото начало „Ако това е всичко“ авторката го превръща в почти универсална необходимост – също толкова жизнена, колкото въздуха. Това е един от моментите, в които личната изповед успява да надхвърли индивидуалното преживяване и да заговори на по-широк кръг читатели.

Стихосбирката има и друга, по-светла линия: съпротивата срещу обезсърчението. В „Само и единствено“ срещата със собствената сянка се превръща в условие за самоосъзнаване; „Сутрешен полъх“ съхранява нежността въпреки страха от загуба; „Стил“ предлага образ на завръщането от мрака, без да отрича преживяната болка. Дори когато говори за раздяла, тази поезия не престава да търси възможността за ново начало. Заглавието „Нов смисъл“ следователно не е констатация за постигнато спокойствие, а посока на търсенето.

В „Арменско момиче“ се появява и отчетлив знак за родова и културна принадлежност. Това стихотворение се отличава от преобладаващия любовен монолог: личната красота е свързана с паметта за произхода, с усещането за неповторимост. Книгата съдържа и илюстрации на Амалия Акопян, Елина Донкова и Мария Георгиева, които допълват нейното желание да говори не само чрез словото, но и чрез визуалното внушение.

Художественият почерк на Бедросян се опира преди всичко на свободния стих, повторението, обръщението и непосредствената емоционална реакция. Тази откритост е нейно достойнство: читателят лесно разпознава автентичната тревога зад думите. Но тя поставя и изпитания пред текста. На места образите на разбитото сърце, сълзите, бурята и тъмнината се натрупват, без да получат нов смислов нюанс; другаде синтактичната неравност и внезапните смени на гледната точка отслабват точността на внушението. Някои стихотворения звучат повече като записки от емоционален дневник, отколкото като завършени поетически цялости. По-строг подбор и редактиране биха направили най-силните находки още по-отчетливи.

Любопитна особеност е и финалното разширяване на жанровите граници. След стихотворенията „Полет“ и „Призраци“ следват прозаични текстове, в които болката е сравнена с неочаквано щипеща рана, а страховете приемат облика на мистерии и чудовища. Тази промяна не е напълно плавна, но е показателна: авторката сякаш усеща, че краткият стих вече не побира всички въпроси, които я измъчват. Прозата добавя психологическо напрежение и съвременни детайли, включително социалните мрежи, и подсказва възможност за бъдещо развитие отвъд чистата любовна лирика.

„Нов смисъл“ не предлага безупречно изгладена поетическа форма, нито претендира да разреши противоречията на любовта. Силата й е другаде – в желанието да назове уязвимостта, вместо да я прикрие, и да потърси опора там, където доверието е било разколебано. Това е книга за трудното израстване на чувството: от зависимостта от другия към необходимостта да откриеш и собствената си стойност.

Може би именно тук е нейната най-съществена поанта. Новият смисъл невинаги идва с нова любов, с нов човек или с чудодейно забравяне. Понякога той започва в мига, когато успееш да погледнеш старата болка, без да й позволиш да бъде последната дума в живота ти.

------------
Стела Бедросян, „Нов смисъл“, изд. „Либра Скорп“, Б., 2024.

Засегнати автори: Стела Бедросян

За автора

Денчо Михов

Денчо Иванов Михов е роден на 20 октомври 1961 г. в гр. Бургас. По образование е инженер-химик. Докторска дисертация по химична термодинамика на тема “Експериментални и теоретични изследвания на селенатни системи”. Доцент по химия във Факултета по природни…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.