Църква
Църквата бяла
В злато гори.
Там, сред гората
един феникс лети.
Църквата бяла
като бисер блести.
Езеро бистро
до нея лежи.
То отразява я
като в огледало.
Езеро бистро
до нея искри.
Църквата селска
в огледалото бяло.
И в тъмнината
под звезден безброй
църквата малка
е вече в покой.
Пламен Колев
Пламен Колев Колев е роден в град Бургас на 1 октомври 1956 година (почина на 20 март 2025 г. в родния си град). По професия е психолог. Работил в сферата на изпълнение на наказанията и пробацията. Публикувал е в централния и регионален печат. Интересите му…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар