Черен свят, бял свят

Имена

Само името остава,
а плътта се сменя,
а плътта изтича.

Само името остава -
първата захапка,
следващите донареждат зъби,
етажират
и лицата им на зъби-единаци заприличват,
името излъчва изобилни блясъци
и не помни никой смисъла му.

Само името остава,
имената ти, Америко,
жигосани върху бизонска кожа -
Юта, Орегон, Небраска и Невада
и Айова и Айдахо,
хеликоптери “Команч”, “Апахи”...
Индианците се хилят в кръг
доверчиви в ритуала
и ритмчично се поклащат.
Индианците със зъбите си се прощават,
ама хич не им се вярва.
Тежко падат имената им,
а пък те отстъпват във мълчанието
и кръвта им в безсловесното попива...
Вече няма как
дори рогата на одрания събрат да си поискат.

----------------

Черен свят, бял свят

Когато негърките си тръгват от цеховете в
                                         крайните квартали
и се проточват в спиричуъла,
и залезът минава в друга гама,
голямата зъбчатка се завърта оскъдно -
само един зъб.
Когато се приберат по къщите си -
още един,
когато мъжете им се върнат пияни след няколко
     часа -
още един,
когато го правят -
още един,
когато сутрин тръгват за работа
и затръшват вратите след себе си -
още един.
Животът на белите минава през по-малките
              зъбчатки,
при тях всичко е по-пъстро и по-плавно.
Те се сещат за голямата рамка,
само когато ги сполети голямото зло -
отронил се е голям зъб, твърде голям,
значи не е от тука -
а черните винаги в себе си я носят
и не се радват прекомерно на хубавото
и не се впечатляват особено от лошото?

Белите са доведени деца на подлъгана жена,
черните са деца изпъдени в познатото.