Бряг

Бряг

Оплешивя брегът.
На старец грохнал заприлича
и само вятър непокорен
по гръдта му топла тича!
Едно разплакано момиче
жадува есенния бряг,
то пак при него ще дотича,
живота му да върне млад!

И лудо бие му сърцето,
щом се докосне до морето!
Синята нежност отмива
последната рана дори.
Потръпва декорът небесен –
брега среща младата есен.
Чуй, ветре, молбата ми ти:
сълзите момичешки пресуши!

Морето с вятъра лудува,
с устни по брега рисува.
Очаква своето момиче.
Дано при него да дотича!
Разтвори си прозореца небето,
погледна с лазурни очи.
Момичето се спря до морето
и нежността им ще ги спаси!