Битие
Като в замък средновековен,
с отдавна преселени отвъд обитатели,
животът ми тече.
Отварям врата след врата.
Ръждясали са пантите на времето
и скърцат.
Уплашени,
думите ми се удрят в сводовете
и ранени се връщат обратно.
Може би зад следващата врата
ще има някой,
с когото да си поговоря.
-------------
* * *
На радостта
искрящата субстанция
е завладяла
и последната ми фибра.
И само слънцето
по светлина ме превъзхожда.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------
Калина Тельянова
Калина Тельянова е родена в с. Равадиново, Бургаска област. Завършва Средно музикално училище “Проф. Панчо Владигеров” в Бургас, и Висша школа по култура в Санкт Петербург – Русия. Автор на поетичните книги: “Писмо върху пясъка” (1999), “Предпочитам” (2000)…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар