Безкрайна сивота
Опитах се да бъда себе си,
опитах се дори да подражавам,
опитах всичко
и изгубих себе си,
потънах в сивото, и полудявам.
Душата си разкривах,
дори пред непознати
и търсех нещо,
но нищо не намирах,
а само думи до болка познати.
Очаквах знак
или небето да ми проговори,
а може би очаквах чудо
или вълшебство с приказни герои.
Объркано съзнание
и мисли в мъгла,
и потъвам пак,
обгърната в мълчание
в една безкрайна, тиха сивота.
Марияна Илчева
Марияна Янчева Илчева е родена на 9 юли 1975 г. в гр. Бургас. Завършва средно образование в родния си град. Работила е в книжарница “Хеликон”, а след това на Летище Бургас, като видеооператор. Самоопределя се като самоук творец, с разностранни интереси – не…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар