Бедният рибар
До малката кръчмичка, край кея
морето заспало, спокойно бучи,
а в чашата своя и виното в нея
морякът удавник вперил очи.
Вълните го викат, но късно е вече
ръцете са слаби за двете весла,
а бурната младост е толкоз далече,
че сякаш никога не е била.
Отдавна изгнила е лодката малка,
отдавна го няма и момъкът млад,
жена му го чака отдавна,
а той я очаква в другия свят.
Но обич далечна в сърцето му стене,
сълза се провира сред бръчки безброй,
за несрещнатата морска сирена,
за която все още мечтай.
Сийка Рупова
Анастасия Тодорова Рупова е родена на 13 юли 1948 г. в гр. Ахтопол в работническо семейство – майка тъкачка и баща тракторист. Има сестра, учителка във Варна. Омъжва се в Созопол, където живее и досега. Работила е в партийния комитет до пенсионирането си, а…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар