В моя свят на друго време

Другото време е изживяно и съпреживяно. То е неговото време – на автора. Като автор Димитър Терзиев си позволява да сподели почти всичко за себе си, за най-важното, което го е вълнувало през целия му живот и през последните години е съумял да сподели на белия лист. А когато споделя свои интимни и съдбовни неща, той е силен и дързък. Той е безпощаден и съкровен. Той не може да се отдели от най-важното в живота си. Той е искрен и самоуверен. Той е благодарен на съдбата си и на всички хора, които е срещнал в своите съдбовни пътища.

Нито един от тези съдбовни пътища не е случаен. Те са предизвикани от водещата фигура на автора. А авторът е бил винаги водеща фигура в собствения си живот. Димитър Терзиев води съдбата си почти винаги към сполуки, към обществени сполуки. Ако лично изживяното понякога иска да се намеси със съдбовен нещастен случай, какъвто е внезапният земен завършек на родителите му, той има силите и възможностите да не се остави в лапите на съдбата, а да приеме предизвикателствата на бъдещите успехи.

Само човек, който силно вярва в себе си, в своите способности, може да рискува с благодетелните си прояви, за да достигне до своите успехи и до успехите на желанията и възторзите на другите. И никой не може да го насочи към неуспехи, когато сърцето и душата му са заредени с порива на успеха и резултатите на съответния успех. Рядко въображението му ще го злепостави. Това е невъзможно, защото Димитър Терзиев почти никога не прибягва до фантазни въображения, а винаги се придържа към конкретността, до фактите на конкретни събития. За него конкретното е импулсивно свързано с желанието му непременно да осъществи изявите на другите, изявите на близки и приятели, на ученици и студенти, на общественици и големи обществени личности в подтекста на самото време.

На автора Димитър Терзиев никой не може да му повлияе да не бъде искрен пред себе си и пред другите. Той е всеотдаен и искрен, защото умее да бъде благодарен и на другите, и на себе си. А благодарността води до лични и обществени осъществявания на всички, които са живели в това време и към себе си като социален феномен, и към времето, в което си живял и надникнал достатъчно добре в собствената си съдба.

От редактора