Светлината на Словото

-------------

Поезията на живота

Вярата във Любовта
да е с нас всякога.
Не губете поезията
на живота си,
направете добро със сърцата си!
Душевният трепет от:
радостта, страданието, смирението, възкресението,
за нас е спасението.
Не отричайте: нужното, красивото, важното!
Ценното, вечното, нетленното е в нас,
чака са се събудиме.
За него добро да сториме.
Ще идваме много пъти на Земята,
ще ѝ ползваме благото,
ще си тръгваме от Нея
научили неща от Божията идея.
Сила, която непрестанно се проявява,
разширява, е Любовта,
единственото, реалното в света.
Изразява се чрез четири неща:
светлина в ума,
топлина в сърцето,
благородство в душата,
сила в духа.
Казано е в Писанието:
“И създаде Бог – Небето и Земята”.
За кого ги създаде? –
за хората, за децата.
Виждаме, че чедата говорят
и се интересуват повече за Земята
отколкото за Небесата.
Натъкват ли се на противоречия
започват да мислят за небесата.
Намерят ли се натясно
умът мисли по-ясно.
Само десет ученика на Христа
останаха верни на Христовите Слова.
В Божията църква живее Любовта,
привилегия за човека е Тя.
Да принадлежим към тази църква,
да носим в себе си живота!
Без тези три неща –
няма разбирателство
между хората в света!

-------------