Струни на любовта

УЧИТЕЛЯТ

Цял облян във светлина
ти в света се появи
със усмивка на уста
братя, сестри поздрави.

Бе облечен често в бяло
не съществено е това
ти бе със сърце преляло
от любов и доброта.

Божието слово с радост
проповядваше в света.
Учиш ни със тиха благост
просветляваш и ума.

С мисли, чувства и делата
пример си за нас всегда,
за да виждаме у брата
сал добрата му страна.

Ти запали във душите
огънят на любовта
вредом братя и сестрите
да си подадат ръка.

Съработници да станат
на божествената нива
и във нея да отгледат
добродетелност красива.

АВТОПОРТРЕТ

Летят годините и ме притискат
все нещо да ми вземат искат.
И не от вчера старостта
опитва се да замъглява паметта,
движенията ми да забави,
след по-ясни да остави.
Косата ми с годините белее
показва благородство от далече,
но мислите във мене зреят
те носят мъдрост на предтеча.
Все още пориви у мен
бушуват по младежки лудо,
тъй често с поглед изумен
света откривам, като чудо!
Дори, когато стена,
от свои и от чужди грешки
душата ми е обновена
прощава грешките човешки.
До стара рана има нова,
но дух заяква, просветлява,
напира вярата отново,
а тя ме храни, обновява.
Намирам смисъла човешки
в милосърдието, любовта,
не критикувам чужди грешки
дарявам обич, доброта.
Животът миг е всеки знае
във вечността на Битието
в житейска буря ще узнае
любов е нужна на сърцето!