Сестра на реката

“Сестра на реката” е петата самостоятелна книга на Валя Илиева, съдържаща разкази, есета, пътеписи, стихове. Книгата е разножанрова, обединяващи текстовете са само времето и мястото, в които са писани – последните няколко години в Испания.

И поезията, и разказите на авторката са оригинални и истинни – взети направо от живота. В тях трогателното се преплита с оптимизма, човешките страдания и неволя – с надеждата, носталгията по родината – с вярата в доброто и твърдото упование един ден тази Родина (с главно “р”) да се превърне в най-прекрасното кътче на планетата.

Вече второ десетилетие Валя Илиева живее в Испания, далеч от своя роден дом, далеч от любимия град, любимата река. Въпреки разстоянието, споменът за всичко свидно на родна земя не избледнява, напротив – дребните подробности се открояват и засияват с нова сила, затова и тя дълбоко в себе си остава вярната “сестра на реката”. Реката, разбира се, е Дунав (лъкатушеща покрай родния гр. Видин) – “сестрата”, която твърдо и уверено спазва своя път и посока, която няма да измени на своите традиции и ще чака търпеливо завръщането на своята “сестричка”, която ще продължи тихо и спокойно да тече и тогава, когато нас вече ни няма.

От издателите

----------------

Сестра на реката

На Ани

Сбърках ли, че при тебе се връщам,
мой роден Видин?
От север вятър – Кошавата спира
съвсем непринуден на кея,
присяда до мен на брега на реката
нещо в душата да рови.
Същият град, същите хора,
а толкова време измина...
И онази любов със забравено име,
дето гостува в съня ми.
Често по старите улици скита,
пита за мене тълпата.
Мигом сто богохулника спират
и казват: сестра на реката е.
Тук акостира, край старите шлепове,
котва дълбоко положи
и уморена от толкова много обичане
не търси посоки безбродни.

27 октомври 2013 г.

----------------

Остани

Преди да си отидеш – остани!
Не питай колко дълго те изпращам –
да те живея в неродените мечти
и да умирам ден след ден по малко!
Но с теб, животе, често сме на ти
и знаем, че един без друг не можем:
Отида ли си аз – умираш ти,
без теб, без мен... Светът е невъзможен!
Осиротяват птиците дори
прекършили криле след дълъг полет,
а вместо стих, от който да боли,
след тебе ще остана спомен...

Мадрид, ноември 2014 г.

----------------