Обичам те, Бургас! Капка реалност в шепа фантазия

“Обичам те, Бургас! Капка реалност в шепа фантазия”
второ допълнено издание

За себе си авторката казва:
“Ако трябваше отново да се роди, би се родила пак със същата своя славянска праистория.
Ако трябваше отново да избира професия, би избрала отново да посреща думите на чуждоезиковия бряг и да ги пренася на българския.
Ако трябваше да живее извън родната София, би живяла в Бургас.”

-----------------

Само Бургас може да ме накара да стана толкова рано.
Да надникна към тихото сиво разсъмване. Обичам да се движа в полутъмнина. За разлика от вечерно време, когато пръска уют, рано сутрин жълтият писък на волфрамовата жичка ме дразни с похлупваща ратайска принуда. Аз не съм ратайкиня. Аз съм принцеса. И отивам на среща с моята вечна любов. С моя Бургас.

...

Обичам да грабя слънце с пълни шепи. Да се обливам с него. В онези години и през ум не ми е минавало, че това може да е вредно. А и не помня някой възрастен да е споменавал, че многото слънце може да ни докара рак на кожата. Не знам, сигурно е трябвало да ни говорят, а вероятно и те не са знаели тези неща. Но тогава май ние, момичетата, инстинктивно усещахме кога трябва да си тръгваме от плажа.

Когато започнат да ни се замайват главите и на излизане от морето сухият пясък пари нетърпимо, когато ни се иска да клюмнем на място и някой да ни отнесе у дома – значи е време. Намъкваме роклите над почти изсъхналите бански, поотръскваме пясъка от краката и от мокрото петно на чаршафчето и лека-полека, търсейки сенките на дърветата, тръгваме по обратния път.

...

Домът на ваканциите ми като внучка сега е дом за кратко отбиване като племенница. С годините там остават все по-малко следи от бабчето и дядо. Жал ми е. Но животът върви напред. Братовчедите ми са излезли от дома и от Бургас. Децата им идват във ваканция при своите баба и дядо – моите леля и чичо.

Уталожва се следващият пласт от историята на бургаския ми дом.

-----------------
За книгата от редактора ----->>>>>
-----------------