Мои Странджа и Велека рождени

Авторът на стихосбирката е роден в село Граматиково, община Малко Търново през 1930 г. Завършил е Бургаската мъжка гимназия. Висше образование абсолвира в Аграрния университет в Прага през 1952 г. Трудовият му живот минава предимно в Пловдив, като асистент, доцент и професор. Бил е ръководител на катедра “Растениевъдство” и ректор на Аграрния университет в Пловдив. В продължение на много години е бил директор на Научно-изследователския институт по растителни генетични ресурси в Садово.

Като гимназист и студент в Прага прави своите първи опити в поезията. По-късно задълженията му в отговорната професия прекъсват това увлечение. Сега в пристойната си пенсионна възраст отново се връща към тази своя пристрастеност.

Пленителната природа на Странджа планина, кристалната река Велека, омайната тишина, чистия въздух, нежните песни на птиците, добротата и почтеността на съселяните му са основанията, които го връщат в родния край.

Окрилян от родната стряха, опиянен от чаровната природа, проф. Костов прави опит с настоящата стихосбирка да възпее нейните най-впечатляващи и неповторими прелести.

-----------------

МОИ СТРАНДЖА И ВЕЛЕКА РОЖДЕНИ

Моята радост, горест и утеха,
са гориста Странджа и пенливата Велека.
Това отдавна съм разбрал.
Без тях не мога – обзема ме печал.

Печал да видя, чуя и докосна
плътта на планината стародавна,
песента на бързеите многобройни
и водите на реката – бистри и поройни.

Да се потопя в многоликия им чар,
отново да усетя този уникален дар
на щедрата природа,
на туй неповторимо дарение от Бога.

Да откъсна прелестната гъба булка,
да докосна божествената зеленика,
да видя нежното ботурче
и помилвам кримското кокиче.

Да плувам в свежите ти преспи
от мъгли и топъл сняг,
да вдишвам чистия ти въздух
наситен с билков аромат.

Да ме милват на Странджа мъглите,
танците им – да ми галят очите.
Лелея по вси Мои Странджа и Велека рождени

Моята радост, горест и утеха,
са гориста Странджа и пенливата Велека.
Това отдавна съм разбрал.
Без тях не мога – обзема ме печал.

Печал да видя, чуя и докосна
плътта на планината стародавна,
песента на бързеите многобройни
и водите на реката – бистри и поройни.

Да се потопя в многоликия им чар,
отново да усетя този уникален дар
на щедрата природа,
на туй неповторимо дарение от Бога.

Да откъсна прелестната гъба булка,
да докосна божествената зеленика,
да видя нежното ботурче
и помилвам кримското кокиче.

Да плувам в свежите ти преспи
от мъгли и топъл сняг,
да вдишвам чистия ти въздух
наситен с билков аромат.

Да ме милват на Странджа мъглите,
танците им – да ми галят очите.
Лелея по всичко, с което сте дарени,
мили мои Странджа и Велека рождени.

Всичко, с което сте дарени,
мили мои Странджа и Велека рождени.