Мечтите нямат пристан

Моят бряг

Родена съм където
след дъжд изгрява
най-красивата дъга,
оглежда се в морето
и с вятъра поема по света.

Родена съм където
топли слънчеви лъчи
в морски капки светят,
като златни песъчинки
морето ги разхвърля по брега.

Родена съм където
звездното небе на воля
препуска нощем по вълните,
а луната слиза мълчешком
в стъпките на влюбена жена.

Този бряг е моят дом,
събрал живота ми
в красива морска раковина,
от край до край с любов огрян,
с море и милион мечти.

* * *

Август вече си отива,
натежал от кехлибарен вкус.
Слънцето в очите на лозаря
е отплата за неуморния му труд.

Морето също се вълнува,
развихря бели гребени, вълни.
Лятото захвърли пъстрата си риза,
като весело хвърчило да лети.

Лястовици в смокинг с бели гушки
изнасят ми последния концерт,
преди да полетят далеч на юг
и лятото със себе си да отнесат.

Ех, лято, налудува ли се вече?
Почакай, защото аз не съм,
жадно пия с пълни шепи
живот от слънчевото ти сърце.

----------