Ела на кея

Ела на кея

Ще ме намериш там на кея,
където в тиха, ранна утрин
слънчев лъч по мен потича,
а мечтите нямат бряг.

Вълните все към мене тичат
изплакали сълзите на нощта,
а през деня в любов се вричат
на русалката от пясък на брега.

Щом залезът се потопи в морето
и вълните огъня му угасят,
настава миг безвремие, в което
нежно ме разхлажда нощен бриз.

Гларусите вече уморени
на покрива притихват два по два,
нощта не чака и заспива с тишината
върху старите комини и гнезда.

И вечерта ще ме намериш на брега,
сгушена във синята мъгла,
заслушана в пулса на морето
със една забързана вълна.

-------------