Хубава Яна

Родолюбие в най-чистото значение на тази дума ни среща в  книгата „Хубава Яна”. Дълбоко залегнало и като съпреживян спомен, и като и като днешно вълнение. Като поклон пред миналото и като тревога за бъдещето.

Зад външната проява авторът търси вътрешния подтик, за да нарисува обичани герои, предизвикали перото му  с невероятната си устойчивост – от деликатната неотстъпчивост до безкомпромисната  твърда съпротива. Срещу всичко, което посяга на вярата.

Овладяна концентрирана емоция, нотки на баладичност и синовна вреченост. И неизбежното за Динко Динков удивление  от чудото Море!

От редактора

---------------

Едничка вяра

Даскале, прощавай като брат...
да пеем още – вече сме пияни.

Едничка вяра... Мòре, затова
не даде Йово хубавата Яна.

Прах и пепел сме... А как свисти
навън морето, вързано със пясък!

Какъв човек ли бил е Балканджи,
та вярата за нищо да не дава?

Едничка вяра... Словото е Път.
Учи децата в слава на България!

Заклевам те в парчето знаме “смърт” –
на Странджата... и в хубавата Яна!

---------------