Изневерентинка

„Изневерентинка” Станислава Белева Откровеният разказ на мъж, който е решил да изневери или вече го е направил?! Една от любимите ми теми е именно тази, за изневерите. Кога се броят за случили се?! Когато са вече фактически реализиран физически акт или още щом в ума започне да се появява упорито мисълта за друг?! Аз лично вярвам, че изневярата може да я направиш единствено към себе си, защото ако си в ситуация, която не е това, което искаш лъжейки се и оставайки, вече си изневерил на самия себе си. На партньора си също. В мига, в който той/тя не са това, което искаш и си склонен да видиш друг човек с очите на влюбен, влюбващ, копнеещ вече си го направил. Дали ще реализираш акта или никога няма да се случи няма абсолютно никакво значение. Книгата е една по-различна картичка за Свети Валентин. В рамките на точно тринадесет фатални дни един мъж изпраща анонимни писма до вестника, който жена му чете всеки ден. В тях той разказва за чувствата си или вече изчезналите си такива към нея, новопоявилите се към обекта, който ще се превърне в неговата изневяра и за всички вътрешни диалози, спорове и ясноти. Сякаш говори предимно на себе си. Не се опитва да оправдае желанието си да бъде лошия в тази история. Не се извинява. Поне не като съжаляващ човек. Изключително дълбока и откровена изповед за любовта, счупеното, което и да залепиш не става цяло и за всички производни. Можеш лесно да се подведеш на кого говори авторът на писмата до вестника: на жена си, на любовницата си, на себе си?! И никога няма да си напълно сигурен, защото той си ти и не си. Станислава има умението да обърква мислите и да си играе с демончетата, които се крият надълбоко в тях, за да предизвика най-красивото и най-жестокото. Книгите ѝ винаги събуждат размисли. Екзистенциални въпроси за смисъла, за любовта, оная по-голяма „истинска и чиста любов, която е отвъд материята, егото и лъжата”. За любовта, която не познава предели и граници, за която Чаплин е казал: „твоето голо тяло трябва да принадлежи на онзи, който се е влюбил в оголената ти душа”. Изневертинка е обратното на клишираната валентинка и „евтини, червени балони, които се пукат само при мисълта за изневярата или нечие разбито сърце”. Тя е разбитото сърце и онова, което се е родило истинско и цяло след него.