Разцвет

Добре дошъл в градината на Изгубения рай.
Разцветът е с аромат на ябълки и божури. Не вярвай на змии с красиви обещания. Тук истините звучат като лъжи, а лъжите като истини.
Когато миналото опита да се върне и те извика, не поглеждай назад. Това е капан.

Станислава Белева

------------

Виновникът, тази поетична книга да съществува, съм аз и объркването ми да купя една блуза, на която първоначално помислих, че има нарисувани лотоси. В романа “Необременена”, цветето лотос е основен символ, осмислен достатъчно дълго от мен, през годините, както и самата дума да бъдеш необременен. Накратко, да си свободен от миналото и да си чист, да продължиш, както се извисява лотос над застоялите и мътни води, но цветовете му не докосват мръсотията. Но “лотосът” на блузата, този път се оказа... божур. Впрочем, виждаш моя снимка със същата блуза на маншета на корицата – където е библиографията ми. Не знам дали точно тогава, когато купих блузата, съм я приела като знак, или започнах да размишлявам върху това на по-късен етап, но е факт, че влезе в главата и под кожата ми, заради красивите цветове и спокойствието, което ми носеха, щом я погледна като картина. Божурът символизира любов, грижа и отдаденост, да обичаш безрезервно и чисто, точно след като си се извисил над онези застояли и мътни води като лотос. Тогава осъзнах, че може би няма по-подходящо продължение на творчеството ми, след романа “Необременена” и двете стихосбирки “Салве” и “Вале”, (които заглавия, в превод от латински език, означават “Здравей”, и “Довиждане”), като символично начало и край на любовта, и на вселената.

А какво следва след един мрачен, обречен и тъжен край, освен ако не е ново начало?

Следва разцвет! Разцветът е божествено красива, райска градина, която си намерил след дългия път през калта, най-после затваряш очи и си поемаш дъх. Но внимавай, защото освен чиста любов, змиите дебнат от всяко дърво и обещават, че ябълките са все така вкусни, както винаги са били. Точно тогава мисълта, че можеш да изгубиш раят за пореден път се прокрадва и отказваш да опиташ. Този път няма да го изгубиш, колкото и змията да те убеждава, че няма да те удуши, не вярваш. Защото вече се е опитала да те удуши веднъж и знаеш колко боли да задържиш душата си. Подобно на горгона, която се е превърнала в злодей, след като веднъж е била удушена. Змиите са намерили убежище в косата ѝ, а очите ѝ са изгубили цвят, станали са бели. И сега, когато вече си прогонил змиите, си връщаш и цвета на очите, и любовта, и спокойствието.

Връщаш си изгубения рай.

* * *

Ако кажа, че метафорично и душата ми, и тялото ми са голи, споделяйки с вас тези стихотворения, няма да излъжа или сгреша. Открита съм, както винаги съм била. Благодаря на всеки, който ме е почувствал близка и е открил частица от себе си в думите ми, или пък е прочел нещо, което е накарало да се усмихне или разчувства, значи е достатъчно.

Много от тези стихове се появиха през времето, в което не пасваха в нито една графа, защото в другите поетични книги имам определен начин на подредба в три части. Пускам ги на свобода, така както съм готова да отворя вратите за новото начало и да се надявам, че ще направя всичко по силите ми, за да съм добър човек. Дори когато пасвам на нечия история като чудовище или злодей, за да имат оправдание за лошото си държание. В заключение ще добавя, че когато животът ти започне да става по-добър и миналото опитва да се върне, не му вярвай, това е капан. Както се казва, ако изглежда твърде хубаво за да е истина, значи не е.

Винаги ваша и своя
и едновременно ничия и никъде,
защото единственият дом на крилата, е душата.
Прегръщам те с топлите си пера,
виждал си ме в хиляди лица,
момичето, което искаше да се превърне в птица.
К(рай)

------------