Далечни и близки ехтежи

“Авторите на мемоари трябва да бъдат съдени така, както се осъждат фалшификаторите на пари”. Тези думи, прочетени от мен преди петдесет години, са изречени от гениалния автор на “Дон Кихот”. През всичките тези години имах възможността без никакво съмнение да се уверя, че с този литературен жанр се злоупотребява повече от всичко, свързано с литературата. Проверявал съм събития и факти из живота на много мемоаристи, сравнявал съм ги с историческите дадености и съм се питал защо се героизират, защо мислят, че са повлияли на обществени събития и стоят с псевдочовешките си ценности над другите. И колко гордост и високомерие, каква лакомия за слава!

Не е необходимо да се дават много примери, нека си припомним как хронистите в Средновековието са слагали по една нула в повече на армиите, воюващи по между си.

Малко са описанията на хора с достойнство, решили да се слеят с времето, през което са живели и оставят спомените си такива, каквито са ги преживели. Много ми се иска да съм сред тях.

Ще опитам!

Правя животоописанието си не за някаква фалшива популярност, не да се види, че стоя встрани по-високо от хората на моето поколение, а с надеждата, че следовниците ми по кръв могат на някоя Задушница да дойдат на мястото, където духът ми се е смесил с пръстта.

Авторът

------------