Далечен диптих

ДАЛЕЧЕН ДИПТИХ

1. ТОЧКИ ПО ПОДА,
                        по пръстите –
мечтае свещта.
Свещенодействаме, докато пишем.
И помирени сме със себе си.
После панически узнаваме
как вдъхновението е угаснало
и с него ние –
                        кротките деца на знаците
в едно беззнаково пространство,
в едно не часово, а друго време,
в едно такова нищо.

2. ПОТЪВАШ В НЯКАКВО БЕЗМЪЛВИЕ,
не премълчан случайно,
не преглътнат шумно,
отминал моето желание
и своето отметнал като кичур…
Разглезен от усърдни повторения,
от елегантни упреци раздразнен,
ти отминаваш
                        без да се досетиш –
с теб цялата вселена отминава.