Ангелски грехопадения

Ангелски грехопадения 
любовна лирика 
Второ издание 

* * * 
Дали запалва огън нов, 
или огнището заравя – 
била ли е една любов, 
тя все любов ще си остава. 

И ти ще помниш все така 
словата, дето си й шепнал. 
Ще стискаш в тръпнеща ръка 
купчинка още топла пепел. 

А любовта все тъй ще скита –
недогоряла, недопита...

* * *
Не искам вечност. Искам само миг.
Но с тебе този миг да е населен.
Да рухнат лицемерните предели.
Целувката ти да ме изгори.

Не искам вечност. Искам само миг.
Да се взривим, когато се докоснем.
И да изчезнем.
Само като вик
над сънени поляни да се носим.

Единствен миг ми е потребен.
И наниз мигове –
до тебе!
------------